петък, 28 май 2010 г.

Последният ми майл до Алипиев

Тази публикация е част от тази кореспонденция

Здравейте Камене,

Първоначално бях решил да не ви пиша повече, но много ме глождеше една мисъл, пък се чувствам и длъжен да довърша нашата кореспонденция. Така е честно.

Да ви кажа, не виждах смисъл да ви пиша пак. Вие си ги казвате нещата директно как ви изглеждат и това е. Какво да ви убеждавам или нещо подобно? Щеше да излезе като заяждане и лични нападки. Вие си имате някакво мнение, формирано на някаква база и ако аз започна да го коментирам, ще излезе така, че ще трябва да поставя под съмнение било източниците ви, било преценката ви. А аз не исках да правя това, защото имам все пак някакво добро отношение към вас и не ви считам за лично облагодетелстван от някои неща, които приказвате. Някак си има нещо позитивно във вас.

Така след много размишления, накрая реших да ви драсна едно майлче, по скоро като подкрепа, защото от вашите редове, оставам с впечатлението, че ако кажете нещата, които осъзнавате в ефир, вие директно ще остане без работа. Не знам дали е така. Но просто искам да ви кажа, че дори леко промененият начин, по който коментирахте последните стартове от Олимпиадата, ме насочва на мисълта, че сте наясно с много неща, ако и да нямате достатъчно информация и конкретни знания по тях, но тези въпроси са отвъд „позволеното”.

Наясно съм, че ако давате трибуна на мнения против методите на БФСки или против техните курорти те или ще спрат да спонсорират излъчванията на Световната купа по ски или просто ще ви подменят. Не ви обвинявам. Виждам, че имате страст към тези коментари, а и в професионален план това е една много добра възможност. Пък и виждам, че не сте войнстващо невеж като Георги Банов. Все пак при вас се проявява някакво себе съмнение, което е позитивен знак.

Тези размишления промениха мнението ми за вас в позитивна насока. Това го казва честно. Поради това ви пиша и настоящето, за да ви окажа морална подкрепа. Надали ще спра да ви критикувам. Но поне ще си мисля, че ако имаше истинска свобода в България, вие надали щяхте да кажете всичко, което казвате. Наистина го мисля това.

За протокола само ще обърна внимание на някой въпроси, които поставяте в майла си:
Колко до презастрояването на Банско (за проблемите на Банско съм писъл тук), това въобще не ме вълнува. Да му мислят хората, които живеят там. Те сами си го направиха, те му се радват, сега те ще го дишат. Мен за едно село не ме боли, но за планината ме боли. Да, Пампорово е пример за това, как застроиха планината, но за съжаление там не е Национален парк, а на Тодорка е. Така че това не оневинява Цеко и КО, а ако искаме да сме честни докрай, ще добавя, че именно ПИБ раздадоха най-много кредите за строителство в Банско. Както ми казаха по-информирани от мен хора, който е бил на ниво над среден мениджър в ПИБ е построил нещо. Та и тук нещата не са 100%.

А за това, къде са най-добре обработените писти в БГ, може да има и две мнения: Когато вие лично на 3-4 Декември 2009 съобщихте по Националната телевизия, че на Банско всички съоръжения работят(?!?!) и пистите са идеално почистени и подготвени за сезона (сещай се: за разлика от Витоша) аз пък бях на Шилигарника. И да ви кажа, освен дето кабинката качваше за по 20 кинта хора до Бъндеришка поляна, където те нямаха какво да правят и че Юлен събираха по 8 лева, за да продължиш с кола до хижите Пирин и Бъндерица, нямаше кой да наплюеш (разбирай даже чай на баснословни цени нямаше от къде да се вземе). Не стига това, ами и на писта Стражите и на връзката с Шилигарника имаше дънери, не просто клони, ами цели дънери, колкото четири зимни гуми, една върху друга. „Така че всяка история си има две страни, няма зло без добро и обратното!” Само дето, аз добро в това да се лъже през цялото време, за да се рекламира нещо, което не е чак толкова прекрасно, не виждам. Може да съм черноглед, а може да съм реалист.

Прав сте за ситуацията в България, но именно поради тази ситуация, хората и обществото трябва да са по-прецизни и внимателни, за да не позволяват на червената олигархия да им разправя врели некипели и да ги ограбва. За това ви и критикувам, защото ми се виждате като човек, който би се замислил. За това и трябва да се казва и другата история, да се говори за беззаконията и неразумните постъпки, защото това е начинът. България е на този хал, защото законите не се спазват. А на „Юлен” и „Витоша ски” законът им е ... сещате се. Така че, ако сме казали А, да кажем и Б. Защото противното е лицемерие. Ето сега тече „информационната” кампания на Витоша ски, за техния проект и ми е така болно, като гледам как хората сами се залъгват и си вярват, че всичко е прозрачно и как хубаво е направено. Най-добрият начин да скриеш истината е да я разкажеш сам. Уж всичко е прозрачно, но нищо не се показва – има два транспаранти и толкоз, а и дори самите им листовки са сбъркани. 80% от хората не знаят за какво иде реч дори, но си казват „щом стои на пъпа на София, значи няма скрито-покрито, всичко е шест”. И срещу това да говориш е все едно да плюеш срещу вятъра или да риташ ръжен. То става точно, както когато Станишев каза, че никой нормален човек не се интересува вече от досиета. Демек, каквото сме правили, правили, айде сега „they tell me to please go fuck myself / You know you just can't win.

Тъжно ми е. Но какво да се прави? Все пак да знаете, че в мое лице имате поне някаква морална подкрепа, за това да не ставате марионетка на курортостроителите. Разбирам ситуацията в която сте и ви пожелавам да излезете от нея. Вярно е, че в България си остава проблемно реализирането на принципа, че истината ще ни направи свободни, защото тя е многолика. Но … може и да я познаем.

Поздрави

понеделник, 17 май 2010 г.

Има ли препарати в снега?

Искам да направя един съвсем малък коментар по повод информацията, че са били открити следи то висока киселинност, увеличено съдържание на нитрити, хлориди и сулфати, са регистрирани в снега по пистата "Витошко лале" в Природен парк Витоша, публикувано тук. Като цяло нищо не разбирам от химия, нито знам какво означават тези данни – дали е опасно, даже не е ясно на какво се дължи това.

Според коментарите във форума на ПСС в България не се използват препарати, за направата на изкуствен сняг. Аз като цяло съм по-склонен да приема това за истина и лично аз не мисля, че се ползват химикали. Разбира се, аз и не разбирам, нито съм запознат с подобни изследвания.

От друга страна, напълно възможно е на "Лалето" да е хвърляна амнониева силитра, която се използвана при провеждане на състезание по ски, за да не се топи снега (при лошо състояние на снега – прекалено мек или при топло време). Силитрата се хвърля ръчно и се използва само между вратите, където преминават състезателите. Не се ползва за цялата писта. Въпреки че амнониевата силитра е предпочитан тор в селското стопанство, не знам какво е отражението й в планината. Това трябва други да преценят.

Лошото е, че както съм писал и в тази статия снега от пистата се оттича в река Янчовска, а от там се ползва и за питейни нужди. Така че, трябваше да се провери дали има някаква опасност за здравето на хората.
Струва ми се, че тезата на опозиционерите на проекта на "Витоша ски" не печели от не докрай ясни тези и предположения. Трябва да сме по-точни, за да сме убедителни за обществото.

Репортаж на Евронюс за източноевропейските аборигени

Публикувам линк към един много силен репортаж на Евронюс за Румъния. http://www.euronews.net/2010/04/02/romanian-protected-nature-areas-under-pressure-from-developers/

Предполагам следващият подобен ще е за нашата страна. Така че трябва сериозно да се замислим за нашия туризъм, защото Европа много се е променила и вече не гледа с добро око на посягането към природата. Така че не знам кой ще докараме? Просто европейците са наясно с негативните последици, на които те са свидетели, а и там хората наистина са способни да бойкотират една дестинация или фирма, ако имат съмнителен морал. Не е като при нас – мразим „Юлен” АД, ама караме ски на Банско или ползваме ПИБ, ОК съпер транс и тн.

Иначе аналозите с нашата страна са ужасно много. Просто е разтърсващо.

Например това за мечките: в България и Румъния се намират последните им естествени хабитати. Вместо да привличаме туристи, за да ги наблюдават с бинокли от далеч и да плащат доста големи пари ние ... зимни олимпиади. Да ни ... То аз съм писал за това в статията „С какво наистина е уникална Витоша?”

Да, ама не: румънците има същите болни олимпийски амбиции.
А намирате ли аналогията: например лъснатият лобист на олимпийският комитет и неговите аргументи? На мен много силно ми напомнят на БФСКИ, БОК, „Витоша ски” и тн. Те поне ще имат зимния младежки фестивал, така че е абсурд да мислим, че можем да ги изпреварим. Те са и по-голяма страна, по-голям пазар. А румънците са доста по-напред и в отношението си към природата: направи ли ви впечатление, че кофите за боклук бяха в специална клетка? Да сте виждали нещо подобно при нас? Говоря като елементарни мерки.

Предполагам пак ще се намерят хора, който ще кажат това е поръчково и е черен пи-ар. Е, щом им се иска да се правят на щрауси, тяхна воля. Но фактите са такива, европейците наистина не гледат с добро око на нашите простотии и за това при нас ще идват само шофьори на автобуси и боклуджии, а бившата номенклатура ще ни разправя, че ще привличаме все по-платежоспособна публика.

сряда, 12 май 2010 г.

Защо лифтът в Княжево не работи?

Както може да се предположи, аз често си мисля за Витоша и нейното окаяно състояние. Но за разлика от много други, при мен това не е едно безкрайно кахърене и вайкане. Не, аз искам постоянно да припомням причините за това състояние и хората, които са двигателите на това унищожение.

Един такъв човек е Тодор Модев, който беше областен управител на София (родом от Монтана, ама какво пък - нали е от нашта партия БКП). Той тръгна да разпродава Витоша на парче и доста неща направи, за да я съсипе. Друга мисъл ми минава за Премиера пожарникар, който докато се правеше на кмет продаде общинските лифтове на Цеко Минев (Сиеоновския, Драгалевския и Княжевския). Сещам се и за Костов, който пък приватизира „Алеко спорт 99”, харизвайки го на двойника на Володя Стоянов – Николай Банев. Да ви кажа мисля си и за Ахмед Доган и неговите Боянски сараи (на ул. „Беловодски път”) и другарят му Сергей Станишев, те и двамината живеят в гористия пояс близо до един метален паметник на безхаберието - Княжевския лифт. (Специално Серж може да се каже, че живее под лифта, защото комплексът Магнолия, собственост на на сина на Огнян Дойнов – Росен е разположен току до самия лифт. Земята за въпросния комплекс била на бившия жълт депутат Димитър Ламбовски, който пък е считан за близък в недалечното минало до силова трибуквена групировка. Дори смятах един скриин шот от гугъл мапс да пусна, но едно облаче е покрило китното комплексче, но е факт, че Станишката може да си простира червените прашки на лифта, толкова е близо).

Но стига лирика, да се върна към лифта. Това е първият кабинков лифт в България и днес като символ на безстопанствеността се вижда от цяла София. Витоша е част от живота на София, а Княжевският лифт е най-очевадният пример за връзката между планината и града в буквален и в преносен смисъл.

В буквален смисъл лифтът е връзката с града, тъй като чрез гениалното си комуникационно решение предоставя най-краткия достъп до планината. В урбанистичен план интеграцията на различни транспортни системи, съчетани по перфектен начин и с оглед на най-добрите достижения за времето и икономическа ефективност е забележителна. Това е един от най-висшите образци на градско планиране в България. Предполагам има хора, които още помнят за колко малко време можеше да се стигне от идеалния център на София до Копитото? Беше около 55 минути, включително и разходката през Боровата гора. Това е неповторимо, истинско богатство за града и населението му. Тук само да вметна, че като антипод на подобен инженерен и урбанистичен триумф комунистите не се напънаха да свържат Симеоновския лифт с трамваите №2 и №18 от Дървеница по бул. „Св. Климент Охридски” (не помня преди как се казваше). Така "новата" кабинка остана една периферна структура, дори бих казал „на полето”, вместо да се вплете в градската транспортна система. Днес край нея има безумни комплекси, нашумели напоследък с пиянските побой и насилие от страна футболисти над силиконови хубавици.

Княжевският лифт е уникален и заради инженерното си решение: с 2 въжета, продиктувано от климатичните особености на Витоша. Това двойно закачане дава повече стабилност на кабините срещу вятъра. И въпреки че подобна нужда ще изпитват и някои от предложените от „Витоша ски” лифтове, такова решене не се предвижда, ако и при Резньовете да духат и по-силни ветрове. Това пък означава, че тяхната инвестиция е неразумна и недалновидна, тъй като няма да работи през дълъг период от сезона.

В преносен смисъл, Княжевският лифт илюстрира най-ярко връзката на Витоша и София, чрез своето запущение. Тази метафора на нашето отношение е ужасна. Като че нарочно лифтът бе запуснат и затворен. Не се намери кой да спре неговото разграбление и оплячкосване: на долната станция в края на деветдесетте години гледаха бойни кучета, на горната пък отдавна липсват не само двигателите, но и кабинките, тъй като бяха от алуминии. За съжаление дочух, че една от тях може да бъде видяна като експонат в магазин SLS на бул. „Черни връх”, но наглостта никога не е достатъчна. И за да бъде картината по-пълна и съвсем „по нашенски” накрая лифтът бе приватизиран, след като неговото съществуване беше докарано до пълнен абсурд.

А защо бе спрян лифта? Първо ни се разказваше дълго време, че видите ли било скъпо за поддръжка съоръжение, че няма пари, не знам си какво си. Допълнително имаше и една авария, предизвикана от човешка грешка – поради неправилното закачване на кабинката, което се правеше ръчно, но това не се обясни ясно. В общественото мнение бе жив и спомен от една авария през 90те, ако не се лъжа 20 юли, пак предизвикана от човешкия фактор – няколко граждани от ромски произход в нетрезво състояние, които предизвикаха "резонанс" и извадиха от строя съоръжението. Всичките тези неща наляха вода в мелницата на говоренето и така се затри един прекрасен лифт. Да, той беше стар, но с добра поддръжка беше безопасен. Освен това, сам по себе си той беше атракция и можеше да се поддържа, но в България нямаме представа от историческа памет.

И днес, когато много се говори за Витоша и нейното бъдеще, Княжевският лифт се споменава само като пример за тежкото битие на планината. Така да се каже, той бива използван за пропаганда, но никои не говори за неговия собственик, а той към ден днешен е „Витоша ски” АД. Да, същите тези радетели на лифтостроенето и белите спортове, които казват как нищо не се поддържа. Само че те си правят пас по отношение на този лифт, защото те имат по-далечен план за него: развитие на ски зоната Конярника – Ветровала – Златните Мостове и свързването и с Алеко чрез лифтове през Черни връх. За това съм писал тук – точка 3. Като си припомним, че проектът на Витоша ски за Алеко е с перспективния срок 10-15 години (с планов хоризонт 2018-2023 година) е ясно, че след неговото изтичане идеите (а и апетитът) на инвеститора ще се разширят и ще дойде ден, когато Цеко и КО ще настояват за подобно свързване. Чак тогава ще започнат да показват снимки от станцията на Копитото и да викат „олелел, малеле”. Единственто, за което не съм сигурен е дали ще се удължи Княжевският лифт до Златните мостове или ще се реализира идеята на развития соц. за олимпийските игри, а именно кабинка от Черния кос към Златните мостове. (Черният кос – бензиностанцията на ОМВ по пътя за Владая, зад паметника на партизанина, там има и запусната ски шанца). Ето ви и схемата на олимпийските съоръжения, по кандидатурата за игрите през 92:


Така че този прекрасен лифт, ще бъде впрегнат в един истинскят „параграф 22” от типа „нова зона – много туристи – нужда от нова зона”, сполетяла Банско. Неконтролируемо увеличение на туристите ще „обоснове” желанието за разширение на нова зоната. Но къде е краят?

Ако не вярвате на мен отворете в-к „Капитал”, Брой 15, от 13 април 2007, където в статията „...и Витоша ще стане като Банско” Костадин Костадинов, управител на „Витоша ски” АД, казва, че в плановете на компанията влиза и изграждането на кабинков лифт на "Копитото". Така да се обхване ски зоната на "Ветровала" и "Конярника".


P. S. Ще попитате защо съм седнал да плача за един лифт, след като съм против нови 6? Ами защото на Витоша са необходими интелигентно направени лифтове, а не предложените безумия. Лифтове, интегрирани в градската среда и транспортната схема. Смислен лифт, който ще работи целогодишно, а не САМО 3 месеца. И най-накрая лифт, който обслужва ВСИЧКИ туристи и граждани, посещаващи планината – пенсионери, деца, пешеходци, скиори, колоездачи и тн. А това, че лифтът си има просечено трасе си е чист плюс.

вторник, 11 май 2010 г.

Да си припомним за Валентин Моллов и мръсния български преход

В нета попаднах на едно интересно и систематизирано инфо за сочения за банкер №1 в зората на прехода Валентин Моллов. Публикувам го, тъй като въпросният мошенник е виден образец за това как се спечелиха парите на сегашните банкери. Колкото до връзките му с ПИБ и Цеко Мине, дори не мисля, че е необходимо да коментирам. То не е ПЧБ, то не е ПФБК, то не са скандални догори в БДЖ, които странно много си приличат. Ако се интересувате може да прочетете повече тук.

Valentin Mollov claims to have started his business with a loan of BGN 1 mln, however he fails to point out who landed him this money. He is considered to have had especially close ties with the Bulgarian Communist Party leaders. He became famous in 1989, when he made efforts to promote the positive image of the Bulgarian businessman and millionaire. He came back to Bulgaria unexpectedly after a business exile in Austria. He claimed that he managed to triple the amount of the loan, therefore duly repaid it and developed his business.

He founded the Union for Private Economic Enterprise, Financial Investment Group Mollov and Mollov Bank. He is also one of the first shareholders and co-founders of First Private Bank.

Mollov Bank became Eurobank in 1994. In 1997 the Slovakian holding company ISTROCAPITAL purchased 85% of the bank’s equity. In 1999 Eurobank launched an SME lending programme with the German development bank KfW, which led to disbursement of over 4000 loans to SMEs to date. In 2003 PETROL AD, the largest public company in Bulgaria and also the largest gas station operator, hrough its owner Denis Ershov intended to acquire ISTROCAPITAL, but did not succeeded. On 02.11.2005 PIRAEUS BANK of Greece was officially listed as owner of 99.794 % of the shared capital.

His name figured in the list of credit millionaires. He is connected with around 30 firms, 12 of which have been closed. The activities of the rest are questionable, however most of them are operating and he is either a shareholder or a manager thereof. He is a member of the Board of Directors of Mollov Financial and Industrial Group and a co-shareholder of Samco Trading with Syrian nationals. He is a shareholder in Financial Brokerage House. (I could not confirm this piece of information)

Ако не се лъжа слоганът на банката на Моллов беше – Пари, стока, пари прим. Дам, така е то, Капитал. Ех Карл, ех Маркс, колко иронично